Премини към съдържанието
Последвайте Kaldata.com в Google Новини за да научавате първи най-интересните новини! ×
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Молекулярна Ера на Компютъра до 2020г.и изкуствения интелект


Препоръчан отговор

Kак ще се развият в близките 10-15г. компютрите,процесорите,изкуствения интелект.Видове технологии и материали които се развиват в областта които могат да заменят силиция.Дали компютрите ще достигнат мощността на човешкия мозък.Други разработки на компютрите освен познатите.

Технологията на микропроцесорите вече приближава фундаментални ограничения. Следвайки закона на Мур, 2010-2020 година размерите на транзистовите трябва да се намалят до 4/5 от тези на атома. Разглеждат се много алтернативи, но ако те бъдат реализирани в масово производство, закона на Мур ще престане да е в сила. Този закон (по-точно, прогноза на съоснователя на Intel Гордън Мур).гласи, че плътността на транзисторите в микросхемата се удвоява на всяка година и половина, и през последните 20 години той се изпълнява. Ако в началото на новото столетие ръста на производителността на микропроцесорите спре, но при изчислителната техника ще настъпи стагнация. Но е възможно, вместо това да се осъществи технологичен скок с хилядократно увеличаване на мощността на компютрите.

Към технологиите, способни експоненциално да увеличат изчислителната мощ на компютрите, следва да отнесем молекулярните и атомни технологии; ДНК и други биологически материали, триизмерни технологии, технологии, основани на фотони вместо електрони, и накрая – квантовите технологии, в които се използват елементарни частици. Aко в някое от тези направления се добие успех, то компютрите ще станат вездесъщи. А ако такива успешни направления се окажат няколко, то те ще се разпределят по разни ниши. Например квантовите компютри ще се използват за криптиране и търсене в големи масиви от данни, молекулярните – за управление на производствени процеси и микромашини, а оптичните – за средства за комуникация.

Ако закона на Мур проработи още 20 години, то през 2020 година компютрите ще достигнат мощността на човешкия мозък – 20 000 000 милиарда операции в секунда (100 милиарда неврона с 1000 връзки към всеки и 200 възбуждания в секунда). А през 2060 година компютъра ще се сравнява с цялото човечество. Вероятността от подобна перспектива е достатъчна, за да се отхвърлят всякакви опасения по повод използването на био- и генна инжинерия за увеличаването на способностите на човека.

Молекулярните компютри

Наскоро Hewlett-Packard обяви за първите успехи в изготвянето на компоненти, от които могат да се направят първите молекулярни компютри. Учените от HP и Калифорнийския Университет в Лос Анджелис (UCLA) обявиха, че са накарали молекулите на „ротаксана” (?) да преминават от едно състоявние в друго – което е молекулярен елемент памет.

Следващите стъпки са изготвянето на логически ключове, които да могат да изпълняват операциите И, ИЛИ и НЕ. Целия компютър може да се състои от слой проводници, подредени в едно направление, слой молекули ротаксан (?!) и слой проводници в обратното направление. Конфигурация, съдържаща достатъчно количество клетки памет и логически ключове, се създава по електронен път. По оценките на HP, подобен компютър ще е 100 млрд. Пъти по-икономичен от съвременните микропроцесори и ще заема много по-малко място.

Освен това, молекулярните технологии ще предизвикат и появата на микромашини, които ще могат да преместват обекти. При това за създаването им могат да се използват традиционните технологии на разяждане. Тези микромашини ще могат самостоятелно да правят компоненти с молекулярен или атомен размер.

Първите опити с молекулярни устройсва все още не гарантират появата на такива компютри, но именно това е пътя, който е предначертан от историята на предисните достижения. Масово производство на действащ молекулярен компютър е напълно възможно да започне до 2015 година.

Квантовите компютри

Квантовите компютри ще бъдат създавани от компоненти със субатомен размер и ще работят по принципите на квантовата механика. Квантовия свят е много странно място, в което обектите могат да заемат две различни положения едновременно. Но именно тази странност отваря нови възможности.Например един квантов бит може да приема няколко значение едновременно, т.е. да се намира едновременно в съсътояния „включено” и „изключено” и в преходно състояние. 32 такива бита, наричани q-битове, могат да образуват над 4 милиард комбинации – ето истински пример за масово-паралелен компютър. Обаче за да работят q-битовете в квантовото устройство, те трябва да взаимодействат помежду си. Засега учените са успяли да свържат един със друг само три електрона

Вече има няколко действащи квантови компонента – както запаметяващи, така и логически. Теоретически квантовите компютри могат да се състоят от атоми, молекули, атомни частици и „псевдоатоми”. Последното представлява четири квантови клетки на силициева подложка, образуващи квадрат, като във всяка от тях може да има електрон. Когато има два електрона, силите на отблъскване ги карат да застанат по диагонал. Единия диагонал съответства на 1, другия – на 0. Ред такива клетки може да служи за проводник на електрони, тъй като новите електрони ще изместват старите в съседни клетки. Компютър, създаден на този принцип, няма да има нужда от постоянен приход на енергия. Но веднъж внесените в него електрони няма да напуснат системата. Теоретически се смята, че компютър, построен на принципите на квантовата механика, ще дава точни резултати, изключвайки възможността за грешка. Тъй като в основата на квантовите изчисления стоят принципите на вероятностите, всеки q-бит представлява и 1 и 0, с различна степен на вероятност. В резултат на действието на тези закони, по-малко вероятните (неправилните) резултати се изключват.

Колко близко сме стигнали до действащ квантов компютър? Преди всичко е необходимо да се създадат проводници, памет и логика. Освен това, тези прости елементи трябва да взаимодействат един с друг. Накрая, нужно е да се вградят възели и пълнофункционални чипове и да се пуснат в масово производство. Според учените, това може да стане около 2010-2020 година.

Редактирано от rado88 (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Новите насоки в развитието на транзисторите

Нанофлуидни (химически) транзистори

През 2005-та професорите Маймдар (механик) и Янг (химик)от Калифорнийския университет Бъркли обявиха създаването на „нанофлуидния" транзистор - вариация по класическия електронен транзистор, в който се управлява движението на йони през субмикроскопични каналчета, напълнени с електролитен разтвор. Учените предричат, че аналогично на стандартните транзистори, които се превърнаха в основни компоненти на микропроцесорите и интегралните схеми, нанофлуидните транзистори ще бъдат основополагащи за създаването на химични нанопроцесори, които могат да се използват за диагностика и манипулиране на органични структури на ниско, включително молекулярно ниво.

Едно от ключовите предимства на нанофлуидните процесори спрямо други експериментални разработки е, че те могат да се произвеждат с абсолютно същата технология, която днес се използва за производство на интегрални схеми.

Реализирана е версия на транзистора, използваща нанотръбички с вътрешен диаметър 20 нанометра, в които може да се извършена обработка на молекулярно ниво.

Двамата, че им предстои още много работа, включително изследването на повърхностните ефекти в нанотръбичките. Освен това, напрежението за запушване на йонния поток е 75 волта, което е твърде високо за съвременните стандарти. Те се надяват, обаче, да развият концепцията си от 13 години; толкова е времето между изобретението на транзистора през 1947-ма и появата на първата интегрална схема през 1960-та.

Нанофлуидните транзистори са невидими с невъоръжено око. От тях могат да се създадат сложни структури подобни на тези в интегралните схеми, които нямат подвижни частици. На схемата по-долу е показано как движението йоните в електролитния разтвор (син) е преустановено с помощта подаденото на гейта (жълт) напрежение.

Различни типове въглеродни нанотръбички

Транзистори с въглеродни нанотръбички (carbon nanotubes transistor или съкратено CNT)

Само преди месец група французи от Националния институт по електроника, микроелектроника и нанотехнологии и физичната лаборатория по физика на кондензираното състояние създаде транзистор на базата на въглеродни нанотръбички с максимална работна честота от 30 GHz и подобриха предишния си рекорд от миналата година. Учените са използвали метода диелектрофореза за създаването на еднородна структура от множество тръбички на силициева подложка. Успехът е постигнат при нормална стайна температура, което означава, че CN транзисторът е съвместим и с други евтини подложки (стъкло, пластмаса) и е потенциален фактор за бързото му комерсиално разпространение.

Въглеродните нанотръбички са алотропна форма на въглерода, представляващи цилиндрични структури в диаметър от един до няколко десетки нанометра и дължина до няколко сантиметра. Малките им размери и особеностите на проводимостта при тях ги правят изключително перспективни за приложение в микроелектрониката. От няколко години усилено се работи по оптимизиране на технологии за създаване на транзистори на тяхна основа. Един от първите CNT прототипи бе създаде от IBM през 2001-ва.

Графенови транзистори

Професор Уолт де Хеер (Walt de Heer) от Технологичния институт на щата Джорджия показва устройство, което доказва, че графенът може да се използва за създаване на транзистори.

В началото на миналата година професор Андре Гейм и доктор Koстя Новоселов от Института по физика и астрономия към Манчестърския университет показаха най-малкия транзистор в света, изработен е от графен (алотропна форма на въглерода), дебелината му е само един атом, а ширината - около 50 атома. Революционното откритие дава зелена улица за производството на много по-малки и много по-бързи компютърни чипове - нещо, което беше невъзможно с досегашните технологии, базирани на силиция.

Графеновите транзистори с дебелина едва няколко нанометра са стабилни и работят дори при десет пъти по-малки размери дори и от най-миниатюрните си силициеви аналози. Транзисторите, изработени от всички други познати материали, включително силиций, се окисляват и вследствие променят електрическите си характеристики до степен, която ги прави непригодни за практическа употреба и именно този предел ще ознаменува залеза на днешната силициева технология.

Графенът е планарна форма на въглерода с дебелина един атом. Въглеродните атоми са sp2-хибридизирани и се свързват в ароматни пръстени. Графеновите чипове осигуряват алтернативно развитие на микропроцесорните технологии, когато силициевите изчерпят потенциала си.

Всъщност графеновите транзистори бяха създадени преди две години, но имаха съществени недостатъци, който ги правеше практически неприложими за направата на процесори и реални електрически схеми. Днес тези проблеми са решени и напълно функционалните графенови транзистори са факт.

ИЗТОЧНИК PC World.

мемристор

Инженери от развойния отдел на Hewlett-Packard са разработили работещ прототип на чип памет, съществувал на теория 37 г., който може изцяло да замени RAM паметта и да направи компютрите по-интелигентни чрез проследяване на данните, които е запомнил.

Технологията, нареченa мемристор, може да даде възможност на компютрите да вземат решения чрез познаване на миналата структура на данните, които са били записани, и действа подобно на човешкия мозък, който събира и свързва поредица от събития.

Мемристорът е четвъртият фундаментален схемен елемент, който заедно с останалите 3 - резисторът, кондензаторът и бобината - са познати от 150 г., казва още ученият.

Елементът има характеристики, които не могат да бъдат дублирани чрез никаква комбинация от останалите 3 елемента, добавя Уилямс.

„Той е фундаментален за електронните инженери както химическият елемент за химиците или електронът за физиците", добавя той.

През 1971 г.академик Леон Чуа, математик и преподавател в калифорнийския университет Бъркли, писа, че мемристорът би имал характеристики, подобни на синаптичната връзка в мозъка.

Синапсът прави връзки между два неврона и колкото по-често се изпраща сигнал през даден синапс, толкова по-здрав става той.

"Това е много различно поведение в сравнение с всичко, което познаваме при електрическите елементи", казва Уилямс.

HP няма да възпроизвежда всички функции на мозъка в мемристора.

Компанията просто се опитва да изгради относително проста изчислителна машина, която работи на различен принцип от днешните компютри, допълва Уилямс.

Изследователите са създали паметтачрез прилагане на заряд върху верига с блокове от титаниев диоксид.

Моментното съпротивление на мемристора се променя в зависимост от големината на тока, протичащ през веригата, казва Уилямс.

Когато веригата е изключена, паметта запазва информацията, която е получила.

Въпреки че концепцията за мемристора съществува отдавна, прототипът на паметта е академично устройство, което първо ще послужи на академичните среди.

То може да стигне до пазара на полупроводникови елементи едва след 5 г., казва Уилямс.

Редактирано от rado88 (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

IBM имат намерение да направят революция в създаването на микрочипове, като предлагат ядрата и процесорите да се свързват не с проводници, а с оптични влакна. Благодарение на иновационната технология, ще бъдат създадени миниатюрни процесори с минимална консумация на енергия, които ще са способни да обработват много повече информация, отколкото техните съвременни аналози.

Благодарение на новата разработка на IBM, суперкомпютрите състоящите се от хиляди процесори, свързани с километри проводници, ще могат да се вместят в корпуса на обикновен лаптоп.

Новият, разработен от IBM, оптичен модулатор Mach-Zehnder е 100 пъти по-малък от съществуващите аналози и е предназначен за конвертиране на електрическите сигнали в пулсираща светлина. Инструмента открива нови перспективи при създаването на нови устройства, в това число нови мрежови концентратори, които ще могат да се поберат в един единствен чип. Използването на модулатора ще доведе до намаляване на цената, консумацията на електричество и топлоотделянето, като в същото време ще повиши пропускателната способност между ядрата 100 и повече пъти.

IBM инвестира $1,5 млрд част от развойните усилия IBM разработва силициева нанофотоника, която може да замени някои електрически вериги в чипа със светлинни импулси през тънки оптични влакна, през които да се пренасят данни между ядрата в чипа със скоростта на светлината и използвайки много малко енергия. Компанията работи и с университетите за създаването на карбонови нанотръби, по-тънки транзистори, които могат да предложат по-голяма производителност.Тъй като производителите правят все по-малки транзистори, те вече трябва да третират елементи, които са дебели само няколко атома.

Редактирано от rado88 (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

И разбира се не бива да се забравя най-важния принос на братята-американци: деградирането на на естествения интелект, благодарение на което потенциалните възможности и приложимост на изкуствения се увеличават многократно. :speak:

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Учени от Университета в Манчестър са създали най-малкия транзистор в света.

Той е дебел само един атом и е широк 10 атома, съобщава ВВС.

Доктор Костя Новоселов и професор Андре Гайм, които са специалисти по нанотехнологии, са го направили отматериала графен, който е двумерен вариант на тримерния графит, изобретен преди около четири години.

Графенът е смятанза новия суперматериал, защото представлява „плоска" молекула с дебелината на атом, а същевременно е много стабилен и здрав.

Освен всичко друго той е и прозрачен и може да се използва при дисплеите.

Както е известно транзисторът е ключов елемент в чиповете и лежи в основата практически на цялата електроника.

„Графенът има много преимущества пред силицияи скоро ще го замени - заяви смело д-р Новоселоев. - Той провежда електричеството по-бързо и по-далече.

Тези транзистори, направени от графен, могат да работят на стайна температура и не изискват специални условия - което е идеално за модерната електроника".

Ученият допълни, че в момента те правят транзисторите по същия начин, както са правени в силициевата индустрия.

Когато започнат да получават по-големи масиви от графен, процесът щял да стане много по-бърз.

Но Костя Новоселов не смята, че това ще стане по-рано от 10 години.

Редактирано от rado88 (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

ето и нещо от мен

Дизайнер показа компютър на бъдещето

Компютърът трябва да бъде кръгъл, смята дизайнерът Апостол Тноковски. Наскоро той представи концептуален модел, изпълнен във формата на топка.

15-сантиметровият E-Ball може да претендира освен за най-оригинален, но и за най-малък, пише kaldata.com.

В качеството на екран може да служи всяка стена или пък лист хартия, тъй като в компютъра е вграден малък проектор.

Потребителите имат на разположение лазерни клавиатура и мишка, чрез които да управляват компютъра. Доколко това е удобно е въпрос на лична преценка.

Подходяща по размери и форма дънна платка би превърнала концептуалния E-Ball в комерсиален продукт.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Нанокомпютър - наноманипулатор(наноасемблер)

С идването на нанотехнологиите ще бъде открита нова технология за създаване на молекули и обработване на атоми от микроскопичен манипулатор наноасемблер.Нанокомпютър - наноманипулатор ще бъде създаден до 2010 - 2020 г. С наноасемблер ще се програмира на молекулярно ниво те ще могат сами да създават свое копие по зададена програма, без намесата на човека. Миниатюрни машини, способен да произвежда обекти по зададена схема на разположението на атомите – нещо като рояка от наночастици,перспективите пред подобни технологии ще бъдат огромни – автоматично ще се строят орбитални станции, чуждопланетни колонии, пълно теранизиране, екологични системи, енергийни източници.

Електрохимични системи се самоасемблират и се програмират чрез приложение управляващо електрическите заряди.

Молекули, атоми и миниатюрни частици, които могат да бъдат манипулирани, така че да изграждат памет, логически вериги и цели компютри.

И така, софтуерът има своята материална субстанция и тя е конфигурацията на молекули, атоми и електрони. Щом променим техните фундаментални свойства, софтуерът се променя.

“За да програмирате на това ниво, трябва да осъществите преместване във веществото – няма как да заобиколите това”, коментира Джеймс Еленбоген, ръководител на Nanosystems Group в Mitre Corp.

В тяхната лаборатория те създават “изкуствени атоми”, със свойството да позиционират електрон на определено място. Електроните се разполага около положително заредени частици. Зарядите се комбинират, анихилират и излъчват фотон, т.е. най-малък възможен светлинен импулс.

Този процес може да бъде контролиран за създаването на “фотон по заявка” или нещо подобно на двоичен on/off превключвател.

Научиха умни молекули да печелят в морски шах,постижението ще послужи там, където полупроводниците са безсилни.

Кралското общество по химия на Великобритания връчи на изследовател от Белфаст награда за разработването на интелигентни супермолекули, чийто интелект е на нивото на деца, способни да спечелят игра на морски шах.

Миниатюрната нано-мозъчна разработка е плод на професор А Прасана де Силва от Кралския университет, който заедно със своя екип получи наградата RSC Sensors Award за 2008 г. В момента проф. Де Силва и екипът му са създали още по-умни светещи молекули, които могат да се държат като "логически врати".

"Логическите врати са в основата на съвременните компютри", твърди професорът. Първата молекулярна логическа врата беше създадена в Белфаст преди няколко години, а момента вече разполагаме с широк набор от такива шлюзове, като YES, NOT, AND, OR, NOR и INHIBIT... Тези изкуствени системи използват химически вход и светлинен изход за информацията.Малките молекули могат да събират едно и едно и да получават две.малките молекули могат да изпълняват изчислителни операции с мащаб в малки пространства, в които полупроводниците не успяват да се вмъкнат, независимо от своята мощ". Молекулните версии на логическите врати дават несравними възможности за разрешаването на медицински проблеми, без да е необходима човешка намеса и решават ситуации, с които съвременен компютър физически не може да се справи.

IBM показа на света как отделни атоми и молекули могат да изпълняват изчислителни функции. Според учените от компанията, днешните достижения в областта на нанотехнологиите са началото на нова ера в микропроцесорната техника, тъй като базираните на атоми и молекули процесори на бъдещето ще бъдат с размерите на прашинка.

Редактирано от rado88 (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Краят на кабели и щепсъли заменят се с безжичните устройства

Intel са постигнали сериозно увеличение на ефикасността на техниката за предоставяне на безжично захранване на потребителски устройства. "Не би ли било чудесно ако нямаше нужда да мислим от къде идва захранването и то да е навсякъде? Без повече кабели и батерии.", каза Джъстин Ратнър, ръководна ръка на Intel.Технологията на Intel разчита на магнитната индукция. Това е принцип, подобен на начина, по който трениран певец може да счупи чаша с гласа си - стъклото абсорбира акустичната енергия на своята честота.На контакта захраването е сложено в магнитни полета с резонатор, изпращащ сигнали - нещо като антена. Получаващият резонатор е настроен да абсорбира енергията от магнитното поле, за разлика от околните близки обекти.

Към момента от Intel са пресъздали идеята си в устройство, което захранва 60W електрическа крушка на няколко крачки от източника на енергия, като загубата на енергия е едва 1/4 (25%) от излъчената. При друг опит по-късно от компанията са успели да постигнат успех от 40-45% ефективност на разстояние от малко над два метра.

Редактирано от rado88 (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Разкриха най-голямата мистерия в суперпроводимостта

Суперпроводниците могат да предложат предаване на електричество без загуби на енергия от страна на електрическите централи, спестявайки много пари и гориво. Тези материали биха допринесли също за създаване на по-бързи компютри и ултраефективни двигатели.

С помощта на сканиращ микроскоп за електрони учените са разгледали двойки електрони на Купър (електрони, които са се свързали при ниска температура). Именно наличието на тези двойки електрони позволява да се получи феномена на суперпроводимостта.

Важното откритие на учените било, че с увеличаване на енергията за свързване на електроните, се увеличава и ефектът на Мот при супер проводниците от меден оксид. Следователно, увеличаването на температурата само би влошило задръстването, намалявайки критичната температура.

Ако учените успеят да създадат такъв суперпроводник, то може би суперпроводимостта при стайна температура най-накрая ще бъде постигната и ще стане достъпна за всеки, носейки огромни ползи на икономиката и науката. Засега новото откритие на изследователите представлява може би най-сериозният напредък в областта на суперпроводимостта.

Най-голямата цел на изследванията е постигане на суперпроводимост при стайна температура.

Суперпроводници работят на стайна температура

Материалът силан се нуждае от налягане, за да придобие свръхпроводимост

Вместо да разчита на дълбоко охлаждане, както нормалните суперпроводници, новият материал силан се нуждае от огромна компресия. Учените твърдят, че новият материал ще може да се използва и при стайна температура.

"Ако нагнетите достатъчно някоя водородна смес, можете да получите суперпроводимост – казва професор Джон Тзе от Университета в Саскечуан. – Тези нови суперпроводници могат да вършат работата си при много по-високи температури от обикновените суперпроводници, дори се надяваме, че няма да е нужно охлаждане за целта.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Всъщност термина е свръхпроводници, не супер такива.

А по повод темата - то тоя изкуствен интелект го развиват има-няма 30 години, че и повече и още не е направена и малка стъпка напред. А тук изчислителната мощност не играе толкова. Това не е като да разбиваш крипирани съобщения с груба сила

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Изкуствен интелект

По отношение на анализа на данни и на вземането на решения от системите с изкуствен интелект през последните години са постигнати забележителни успехи. Някои от най-перспективните концепции са обект на разглеждане в тази статия. Спираме се и на частни решения на задачи, свързани с идентификацията на летящи обекти на базата на оценка на получени изображения.

Изкуственият интелект (от англ. език - Artificial Intelligence) е дял от съвременната информатика, изучаващ възможностите на изчислителни системи да осъществяват анализ на данни, да формулират решения въз основа на този анализ, да се самообучават и самоусъвършенстват чрез оценка на резултатите от взетите решения. Естественият път на развитие на концепцията за изкуствен интелект води до създаване и използване на нови, специални алгоритми, които са основани на сходство с протичащите в човешкия мозък мисловни процеси на биологично и логическо ниво.

Все пак болшинството от специалистите, работещи по проблемите на изкуствения интелект, смятат, че създаването на електронен вариант на човешки мозък е реализуемо и то в съвсем обозримо бъдеще. Ядрото на съвременните експериментални системи с изкуствен интелект представлява комплекс от сложни компютърни програми, осигуряващи работата на следните три основни, относително независими и едновременно с това взаимодействащи компонента:

* осигуряване на "сетивност" на интелигентната система, т.е. чувствителност към настъпващи събития и тяхната регистрация – временна или постоянна;

* формулиране на самостоятелно решение въз основа на анализ на регистрираните настъпващи събития и избор на реакция (действия) в случаите, когато това е необходимо;

* самообучение на интелигентната система чрез оценка на следващите събития, предизвикани като резултат от взетото решение и предприетата реакция.

По отношение на "сетивата" безспорно съвременната техника бележи сериозни успехи. Съществуват различни датчици и сензори, които могат да регистрират почти всички събития от заобикалящия ни свят и които дори превъзхождат човешките сетива – камери, работещи в различни честотни диапазони, свръхчувствителни микрофони, топлинни датчици, сензори, реагиращи на допир, анализатори на химичния състав на флуиди и твърди тела и др. С други думи всички основни човешки сетива могат да бъдат изкуствено симулирани с помощта на технически средства данните от тях да бъдат "преведени" на езика на компютрите.

По отношение на анализа на данни (особено аудио и видео информация) и на вземането на решения от системите с изкуствен интелект през последните години са постигнати забележителни успехи в световен мащаб. Разработени са алгоритми, които осигуряват бързи, точни и надеждни машинни решения. Някои от тези алгоритмични концепции са обект на разглеждане.

Процедурите за вземане на самостоятелно решение от системите с изкуствен интелект се осъществяват чрез два основни подхода – конвенционален и изчислителен. При конвенционалния подход се използват методи, основани на специален формализъм и статистически анализ. На тази основа са изградени експертните системи (Expert System), системите с използване на аналогия с предишни случаи (Case-Based Reasoning), вероятностни (бейсови) мрежи (Belief Networks) и др. Изчислителния подход се свързва с използване на интерактивно обучение на системите с изкуствен интелект, основано на емпирични данни и асоциирани с тях "гъвкави" изчисления. Основни архитектури от подобен тип са невронните мрежи (Neural Networks), системите с размита логика (Fuzzy Logic), генетичните алгоритми (Genetic Algorithms) и др. Някои от изброените подходи предвиждат и възможност за самообучение на системата по пътя на итерационни процедури с минимизиране на предварително избран оценъчен критерий за допустима грешка.

Редактирано от rado88 (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Всъщност термина е свръхпроводници, не супер такива.

А по повод темата - то тоя изкуствен интелект го развиват има-няма 30 години, че и повече и още не е направена и малка стъпка напред. А тук изчислителната мощност не играе толкова. Това не е като да разбиваш крипирани съобщения с груба сила

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН ПРОЧЕТИ ПОСТА ЗА изкуствен интелект

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН ПРОЧЕТИ ПОСТА ЗА изкуствен интелект

Аз съм се занимавал със такива системи.... и вярвам малко повече на себе си отколкото на такива бомбастични публикации

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

DARPA финансира разработката на механичен нанокомпютър

Американската агенция за съвременни отбранителни изследвания DARPA финансира разработката на енергоефективен механичен нанокомпютър, който ще може да се използва навсякъде – в автомобили, играчки, домакинска техника, оръжия и т.н.

Механичните компютри се състоят от милиони движещи се детайли, заменящи транзисторите и другите компоненти, в които изчислителният елемент е електронът. Зъбни колела, щори, лостчета и други такива, ще образуват механични превключватели, генериращи необходимите за работата на компютъра нули и единици.

Механичният компютър може да работи при много по-високи температури в сравнение със силициевите чипове. Учените твърдят, че механичните чипове могат да работят при екстремни условия – в космоса, в двигателите на автомобилите и на бойното поле. А липсата на необходимост от система за охлаждане означава значително намаляване на консумацията на енергия – именно охлаждането гълта до 20 % от енергията на съвременните компютри.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

IBM ускорява паметта 100 000 пъти

IBM разработва нов тип компютърна памет, в която данните се съхраняват не в клетки, а в намагнитени U-образни нанопроводници, разположени перпендикулярно на плоскостта на чипа. Записът и четенето на битовете-атоми се осъществява в основата на проводника. При това, битовете, записани в проводника могат да се преместват напред назад под въздействието на приложено напрежение В такъв проводник могат да се поместят хиляди такива битове. Самата микросхема на паметта се състои от множество U-образни проводници, разположени един до друг. Те са направени от пермалой и имат диаметър 200 nm. Четенето и записът на данните става за по-малко от една наносекунда.

Новата памет е получила названието „racetrack memory“ (бягаща пътечка). Тя няма подвижни части като хард дисковете и практически не се износва като флаш паметта. Според разработчика, паметта има 100 пъти по-голям капацитет в сравнение със съвременните носители на данни, а записът на информация става 100 000 пъти по-бързо. Един МР3 плейър с подобна памет би побрал 500 000 песни или 3000 филма. Освен това, той ще работи много седмици от една батерия.

В момента IBМ разработва прототип на чип, използващ новата технология. Тази разработка ще отнеме около 4 години, а появата й на пазара се очаква след още 3-4 години.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

само да те питам от къде ги взимаш тея статии :angry::P а и споменавай източник все пак. ;)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Утре: светлина вместо електрони

От времето, когато бяха създадени първите транзистори, тези устройства претърпяха силно развитие. Hо апетитите на компютърджиите са ненаситни - те искат всичко да става все по-бързо и по-бързо, все повече операции в секунда. По мнението на съвременните проектанти електроните се движат извънредно бавно по проводниците и затова те обръщат поглед към светлината.

Бъдещото поколение компютри може да стане хибридно: силициевите чипове ще се свързват с помощта на лазерни снопове светлина. Hа мястото на металните проводници ще се появят лещи, призми и огледала. От тук и названието: оптика на свободното пространство. Съвременните компютри предават милиони байта в секунда. Хибридните ще позволят да се придвижим към терабайтове (милион милиона) и петабайтове (милион милиарда).

Компютрите, построени на основата на светлинни "проводници", притежават три явни преимущества. Първо, нищо не може да се движи по-бързо от светлината. Второ, светлинните фотони не взаимодействат помежду си (за разлика от електроните) и затова през един тесен канал могат да преминат произволен брой лъчи. И трето, за преминаване на светлината не е необходимо нищо друго освен въздух.

По мнение на Джулиан Динс от оптико-електронната група на Единбургския университет внедряването на хибридните компютри може да настъпи значително по-рано, отколкото изглежда. "Голяма част от технологичните проблеми са вече преодолени, - казва той. Трябва да се решат само чисто инженерни въпроси: как да се направят лазерите, лещите и огледалата достатъчно малки, надеждни и евтини, така че с тяхна помощ да се конструира работещ компютър".

Днес всички са удовлетворени от качествата на електронните чипове, които произвежда, да кажем, компанията "Интел", но проблемът е в тяхното свързване. Въпросът е как да се закрепят към миниатюрната микросхема неколкостотин метални проводника. Докато оптическите изводи могат да бъдат много хиляди, при това излизащи от всички страни на микросхемата. Само това усъвършенстване може да повиши бързодействието на съвременните изчислителни машини няколко десетки, а даже стотици пъти и да ги приближи към мечтания "терабайт" операции в секунда. Подобен ръст на възможните връзки ще позволи да се разработят нови структурни мрежи от компютри и паралелни процесори.

Както отбелязва Ендрю Крик от фотонната група на канадския университет Макгил, като че ли компютърната индустрия се събуди и забеляза съществуването на методите на оптиката на свободното пространство. Hа първо време светлината ще се използва за връзка между електронните чипове, но в перспектива тя може да влезе и вътре в тях, когато преместването на електроните се окаже твърде бавно за нарасналите скорости на пресмятане.

Проблемът с големия брой съединения е неотменна черта на всеки компютър. Процесори, елементи на паметта, клавиатура, терминал и други негови части постоянно обменят информация. Бързодействието на процесорите непрекъснато расте, увеличават се и потоците информация. А инженерите знаят, че при предаване на нули и единици по-бързо от някаква гранична стойност, те просто започват да се сливат едни с други. Освен това увеличаването на потоците води до това, че проводниците започват да работят като антени - излъчват електромагнитни вълни и влияят на "съседите". Налага се да бъдат добре екранирани, а това увеличава тяхната дебелина и повишава цената им. От друга страна, стремежът да се доведат до процесора все повече и повече проводници-съединители налага те да се правят все по-тънки. Hо колкото проводникът е по-тънък, толкова по-голямо е неговото съпротивление и топлинните загуби при 10 nm ще бъде края на силициевия транзистор работи се върху неговия наследник.

Казано най-общо, няма никакво съмнение, че стремежът за развитие на съвременните компютри, ако продължим да се придържаме към използването на проводници, ще се натъкне на непреодолими трудности. За да се излезе от безизходицата, необходимо е да се обърнем към оптични съединения. Идеологически това е много просто: електронните импулси в компютърния чип се преобразуват в тънък светлинен поток. Ако го има - това е "1", ако ли не - "0". Този светлинен поток преминава през мрежа от миниатюрни призми и лещи и достига до предназначението си. А там специална фотоклетчица я превръща отново в електрически сигнал. Главното изискване към оптичната система е да има малки енергетични загуби, да бъде евтина, проста и компактна.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

създаването на неметална електроника

Накараха пластмаса да провежда ток В зоната на сцепление между двете пластмаси възниква електропроводимост

Група учени от Техническия университет в Делфт, Холандия, откри, че тънък слой в областта на допир на два специални вида пластмаса е проводник на електрически ток. При това самите пластмаси не са проводници, а слоят показва проводимост, характерна да металите.

Ефектът на възникване на електрическа проводимост в точките на допир на различни видове изолиращи материали вече е известен на физиката.

В околността на тези точки химическият състав на материалите не се променя, но близкото разположение на атоми от различен вид кара намиращите се там електрони да бъдат в състояние, различно от това във вътрешността на материала.

Тъй като електропроводимостта зависи от състоянието на електроните в атомите, в тази област може да се наблюдава електропроводимост.

При допира им под въздействието на силите на атомното привличане двата материала се слепили, като в слой с дълбочина около 2 нанометра от зоната на сцеплението е регистрирана достатъчно голяма електропроводимост.

След това образецът бил охладен. При понижаване на температурата изолационните свойства на пластмасите се увеличават, което би трябвало да понижи електрическата проводимост в слоя. Тя обаче нараснала.

Учените смятат, че типично металната проводимост на слоя се обуславя от това, че електроните се придвижват свободно в него, както това става при металите.

Те не могат да обяснят подробно този механизъм, но се надяват, че полученият ефект ще намери приложение в създаването на неметална електроника.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Най-новите достижения в областта на нанотехнологиите позволяват на инженерите на IBM да използват магнитните полета на атомно ниво за създаването на транзистороподобни клетки памет

Учените от Almaden - изследователския център IBM в Калифорния разработиха техника за анисотрофично измерване на магнитното поле на атомно ниво. Благодарение на нея на микроскопичните молекулиарни структури могат да бъдат задавани двоични числени стойности. Именно двоичния числен код стой в основата на компютърното програмиране.

Според бюлетина на изследователите от лабораторията на IBM в Цюрих новата технология вече се използва за превръщането на отделни молекули в електронни превключватели, които вероятно ще заместят транзисторите като основен градивен елемент.

Въпреки всичко очакванията са технологичната революция да засегне масовото производство на електронни устройства едва след 10-тина години.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Йонно охлаждане - бъдещето на компютрите - немеханичен охладител на CPU-та

Инженерите от Thorrn Micro Technologies разработиха нов охладител за процесори, който няма подвижни части, четири пъти по-малък е и е два пъти по-ефективен от стандартен вентилатор.

Охладителят RSD5 работи на принципа на движението на газове, причинено от отблъскването на йони от околността на високоволтов електрод (или така нареченото явление "corona wind"). В случая подаването на електрически ток към намотката на устройството води до възникване на голям брой йони, които изтикват молекулите въздух извън микросхемата. Учените са измислили начин, по който да управляват процесите, така че да направят отвода за топлия въздух максимално ефективен. Скоростта на въздушния поток, генериран от RSD5, е 2,4 м/с. За сравнение, при обикновените вентилатори тази стойност е около 0,7-1,7 м/с, съобщава Science Blog.

Разработеното средство за охлаждане успешно се справя с отвеждането на топлина от микросхема с мощност 25 вата, при все че активната зона на охлаждане е едва 15 на 15 мм. Учените предполагат, че в бъдеще този тип устройства ще се вграждат директно в микросхемите, вследствие на което вентилаторите ще останат в миналото.

Шест години са били нужни за създаването на охладителя. Устройството е представено от водещите разработчици Дан Шлиц и Вишол Сингъл на ежегодния симпозиум в сферата на термичните характеристики на полупроводниците в Сан Хосе, Калифорния.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Безжично пренасяне на електронните сигнали в микрочип

Учени от различни страни, сред които Франция, Белгия и Англия, обявиха, че започват да разработват технологични методи, които в бъдеще ще позволят създаване на суперпроцесор с невероятна за нашето време скорост.

Учените ще търсят начини за създаване на енергийни микро вълни, чрез “изстрелване” на електрони в магнитно поле. Самото поле ще се генерира в специално разработени полупроводници, широки едва няколко атома и напластени с магнити.С използването на магнитно поле за генериране на микро вълни може да се стигне до създаване на такъв чип, казват експерти. Това ще направи компютърът на близкото бъдеще 500 пъти по-бърз, като ще запази сегашния си традиционен размер, показват предварителни изчисления.

В основата на новия вид безжични връзки стои т.нар. “спинтроника” (“spintronics”), като “спин” е понятие от квантовата механика. В случая това означава, че учените ще трябва чрез магнитното поле да предизвикат трептене на електроните, което да създаде енергийни микро вълни.

Друго значително предимство при “спинтрониката” е, че ще може едновременно да се пренася информация в две противоположни посоки, споделя Джагадеш Модера, ръководителят на научния екип от Масачузетс. Това е един от факторите, който ще доведе до значително увеличаване на скоростта на работа в бъдещите компютри.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Първият истински триизмерен процесор

Изследователи от университета в Рочестър, Ню Йорк, разработи нов процесор, електрически схеми, които се намират в тримерното пространство.

Изследователите от университета на Рочестър (Ню Йорк), с помощ от Масачузетския технологичен институт разработиха нов триизмерен процесор, който работи на честота 1,4 GHz.

Според учените, до появата на квантовите и т. нар. влакно-оптични компютри ще измине известен период от време, през това време ще се разработват и други технологии, включително триизмерни полупроводници.

Електрическите схеми в днешния чипове са в двумерна плоскост в 3-D-чипове са разгръщат в тримерното пространство. На теория, тези чипове ще бъдат по-компактни, отколкото днес са полупроводниците, които ще бъдат и по-ефективни.

Според Фридман, смаляването на транзистора наближава своя долната граница на чиповете.

При това, закона на Мур казвайки, че броят на транзистори в чип се удвоява на всеки две години, вероятно ще престане да функционира.Триизмерните чипове ще помогне за увеличаване на броя на транзисторите много по-бързо.

Редактирано от rado88 (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Оптиката преодолява дифракционната граница

Учените от университета в Мичиган успяха да преодолеят границата на дифракционните оптични системи.

Професор по физика Роберто Merlin (Роберто Merlin), въз основа на математическо моделиране е разработил дизайн, който позволява на фокуса да пада върху електромагнитните вълни, значително по-малки, от използваните дължини на вълната и дифракционната и граница.

Ъгловото разширение на класичиските оптични системи е ограничен от дифракционната граница,оптичната система, както и от дължината на вълната на излъчване.

С новата техника ще позволи,значително подобряване на резолюцията на астрономически инструменти и оптичните системи.

Новите технологии могат също значително се повиши възможностите на фотолитографията и оптичните системи за съхранение на данни. Според учени, новата оптична система позволява двапати да се увеличи плътността на съхранение на данни върху оптичните дискове.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...